Кои сме ние? Коя съм аз?
Нешка РОБЕВА
Кои сме ние? Коя съм аз?
Ние - основателите на Референдумите за мир и за отбрана на децата от джендър - идеологията.
След, като взех решение, че нямам право да заставам настрани и да мълча, за заплахата от навлизането на джендър-идеологията в учебните заведения - тъй като знам и знам (въпреки табуто) прекалено много - започнах! И те - джендър - деятелите, ме започнаха... Опитват се да хапят. Само че - зъбките им са мекички, захапката слаба... И може би това е повода, че когато не могат да опълчват нищо удовлетворително, като причини, стартират с подмятания, подсещания, разобличавайки ни... Нас - същинските основатели на референдумите..
И като стартира едно изследване, едно издание на биографии, едно напомняне, едни подмятания... Ум да ти зайде.
Та коя съм аз? Джендър-активистите ме разказват с две думи - някогашен треньор и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия. Само това ли?!> Чувствам се наранена - > биографията ми е безусловно осакатена. Да, някогашна съм, само че трябваше да продължат, да създадат изпитание, да се поразровят по-дълбоко, с цел да звучат и по-убедително. Реших да им оказа помощ, с цел да спестя унизителните им мяцания и подмятания, най-много на " мъжките " махленки.
Освен двата някогашни гряха - треньор и народен представител от Българска социалистическа партия (съобщено и в " Свободна Европа " ), аз съм:
- някогашен член на Българска комунистическа партия и то влезнала по разбиране, тъй като към този момент бях напреднала в кариерата си.
- някогашен народен представител от Българска комунистическа партия в последния парламент на социализма.
- " Герой на социалистическия труд ", притежател на два ордена " Г. Димитров ", два ордена " Червено знаме ", няколко " национални ордени на труда "... и още и още от мракобесния социализъм. Като се замисля, такива, като мен, би трябвало да си посипят главата с пепел или да си теглят патрона...
Ах, да забравих - " Петър Велики ", Големите награди за спектаклите ни, показани на " Золотой витязь ", което приказва, че в случай че не съм съветски разузнавач, то най-малко съм фаворитка на Путин... Не съм сигурна дали да загатна Почетния знак от кмета на Детройт? А може би и Ордена от японския император? Май се прехвалих...
Впрочем, бих могла да изброя много оценки и от ерата на прелестния ни и мощно либерален капитализъм, мога да обявявам и фотоси с много наши настоящи управници, политици и мощните на деня, само че почтено казано се срамя... Срамувам се, тъй като съм участник в докарването им на власт. Срамувам се, тъй като изтощена и омерзена, се отдръпнах от дейния политически живот, както мнозина други направиха...
По обучение съм единствено треньор и за смут на разобличителите ми - и възпитател. Тогава можеше по този начин - две в едно, с малко повече учене и изпити... Ех, друго щеше да бъде, в случай че бях станала, най-малко доцент или лекар по физкултура? Или някакъв специалист, каквито се оказаха двамата ми/ни критици - Алексей Пампоров и Светланка Михайлова, които дружно с журналистката Черешева, ни громяха по Дарик радио, пробвайки се да ни привържат крепко към Корнелия Нинова... И то дотолкоз нескопосано и жалко, че да се чудят слушателите, къде е казусът - в Нинова, в джендър-идеологията, в Истанбулската спогодба или в Нешка Робева, а за нея залепен и Влади Въргала?!
Честно казано леко завидях на Влади - Влади Въргала и толкова! Всички го знаят, а мен трябваше да ме изясняват... > До тук с шегичките! > И митингите против джендър идеологията и подписката в поддръжка на референдума ще продължат
Проблемът е тежък, тъй като касае живота и здравето - физическо и психическо, на нашите деца. На децата въобще. Проблемът е заплашителен, тъй като е прикрит в лъскавата опаковка на Истанбулската спогодба и следствията, които влече приемането й.
Страшен е!
И ние, като родители, нямаме право на безучастие, изключително, когато резултатите към този момент са видни в Съединени американски щати, Канада и развитите западноевропейски страни, по които ни текат лигите. Страшен е, когато международно известни учени, публицисти, общественици, пренебрегвайки глобите, комфорта, подлагайки фамилиите си на риск, тревожат с гласовете си ефира с думите " Пазете децата! " Ако професор-доктор Йоахим Маац предизвестява, че " В Германия се приготвя най-голямото закононарушение към децата " А то към този момент е реалност - същинското му име е " химическа кастрация ".
Не би трябвало ли да се събудим и разберем, че опазването на децата ни не може да бъде оцветено и не принадлежи на никоя партия. Че то няма нищо общо с нарушаването на правата на порасналите, самоопределили половите си пристрастености хора. > Имаме ли право на информация, не на просташка агитация? > Имаме ли право не ЛГБТ деятели, а ние да решаваме ориста на децата си?
Имаме ли право да желаеме наказателна отговорност за пишман " сексолозите ", които тихомълком се промъкват в учебните заведения и детските градини и сладичко подпитват мъничетата: " Ти несъмнено ли си, че си момченце? " " А ти не искаш ли да си момиченце? "
Какво стана със случая в Перник? Защо незабавно се потули? Ще понесе ли отговорност за перверзното си държание в " образоването " на четвъртокласници деятелката от П.У.Л.С., класната ръководителка и директорката на учебното заведение? Родителите имат право да ги съдят и би трябвало, тъй като в случай че не го създадат - на следващия ден, когато всичко това се узакони, същите тези, ще съдят тях, в случай че момченцето им се оплаче пред някой комисар от Неправителствени организации, че баща му го назовава момче, а пък то се усеща момиче. Справка - Канада, САЩ и други напреднали в отбраната на равноправието на половете (112 засега) страни...
Едно нещо не ми дава покой, едно нещо ме тревожи - бездушието, апатията, неверието, мързела и тъпата, прекомерно лесна операция...
Но знам, че българинът обича децата си и имам вяра, че ще се разтревожи.
А аз и тези - определяни, като ретроградни, изкопаеми, консерви и прътове в " колелата на напредъка ", които знаем истината, ще пишем, ще приказваме, ще крещим, в случай че би трябвало ще ритаме, тъй като сме длъжни. Длъжни сме! Защото става дума за закононарушението на века против децата и човечеството...
Евродепутатите ни също са длъжни да дават отговори
за своето гласоподаване.
Аз, която другояче съм мечтан посетител на малките екрани, когато става въпрос за градинката ми, очевидно съм нежелателен, в случай че споделям истината - такава, каквато я знам, в случай че е политически неточна.
Затова приканвам Елена Йончева, като една от подписалите Конвенцията, като умна жена, като майка, да се отзове на поканата ни, да поговорим в общественото пространство. Да ходатайства за това - без завист, без обвинявания - умерено, с грижа за децата на България.
Искаме думата, която настойчиво ни се отхвърля, в националните медии.
Нека излезем и заявим волята си - не на въвличането на България в непознати войни, не на джендър - идеологията в учебните заведения. Искаме си момченцата и момиченцата, пък дано да ни назовават извратеняци, ретрогради и т.н.
Ще завърша с един печален, стих на ботевградчанина Стамен Панчев - изгубил живота си на фронта:
" Сине мой, вяра моя скъпа,
наслада в грижи, грижа в насладата,
може би финален ден е тоя,
в който те милува твой татко.
Аз отивам, с цел да се не върна,
дълг отечествен зове ме в пердах,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!... " > Да излезем, да покажем, че не сме парадайса, да заявим волята си, като подкрепим Референдумите.
> фейсбук
Кои сме ние? Коя съм аз?
Ние - основателите на Референдумите за мир и за отбрана на децата от джендър - идеологията.
След, като взех решение, че нямам право да заставам настрани и да мълча, за заплахата от навлизането на джендър-идеологията в учебните заведения - тъй като знам и знам (въпреки табуто) прекалено много - започнах! И те - джендър - деятелите, ме започнаха... Опитват се да хапят. Само че - зъбките им са мекички, захапката слаба... И може би това е повода, че когато не могат да опълчват нищо удовлетворително, като причини, стартират с подмятания, подсещания, разобличавайки ни... Нас - същинските основатели на референдумите..
И като стартира едно изследване, едно издание на биографии, едно напомняне, едни подмятания... Ум да ти зайде.
Та коя съм аз? Джендър-активистите ме разказват с две думи - някогашен треньор и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия. Само това ли?!> Чувствам се наранена - > биографията ми е безусловно осакатена. Да, някогашна съм, само че трябваше да продължат, да създадат изпитание, да се поразровят по-дълбоко, с цел да звучат и по-убедително. Реших да им оказа помощ, с цел да спестя унизителните им мяцания и подмятания, най-много на " мъжките " махленки.
Освен двата някогашни гряха - треньор и народен представител от Българска социалистическа партия (съобщено и в " Свободна Европа " ), аз съм:
- някогашен член на Българска комунистическа партия и то влезнала по разбиране, тъй като към този момент бях напреднала в кариерата си.
- някогашен народен представител от Българска комунистическа партия в последния парламент на социализма.
- " Герой на социалистическия труд ", притежател на два ордена " Г. Димитров ", два ордена " Червено знаме ", няколко " национални ордени на труда "... и още и още от мракобесния социализъм. Като се замисля, такива, като мен, би трябвало да си посипят главата с пепел или да си теглят патрона...
Ах, да забравих - " Петър Велики ", Големите награди за спектаклите ни, показани на " Золотой витязь ", което приказва, че в случай че не съм съветски разузнавач, то най-малко съм фаворитка на Путин... Не съм сигурна дали да загатна Почетния знак от кмета на Детройт? А може би и Ордена от японския император? Май се прехвалих...
Впрочем, бих могла да изброя много оценки и от ерата на прелестния ни и мощно либерален капитализъм, мога да обявявам и фотоси с много наши настоящи управници, политици и мощните на деня, само че почтено казано се срамя... Срамувам се, тъй като съм участник в докарването им на власт. Срамувам се, тъй като изтощена и омерзена, се отдръпнах от дейния политически живот, както мнозина други направиха...
По обучение съм единствено треньор и за смут на разобличителите ми - и възпитател. Тогава можеше по този начин - две в едно, с малко повече учене и изпити... Ех, друго щеше да бъде, в случай че бях станала, най-малко доцент или лекар по физкултура? Или някакъв специалист, каквито се оказаха двамата ми/ни критици - Алексей Пампоров и Светланка Михайлова, които дружно с журналистката Черешева, ни громяха по Дарик радио, пробвайки се да ни привържат крепко към Корнелия Нинова... И то дотолкоз нескопосано и жалко, че да се чудят слушателите, къде е казусът - в Нинова, в джендър-идеологията, в Истанбулската спогодба или в Нешка Робева, а за нея залепен и Влади Въргала?!
Честно казано леко завидях на Влади - Влади Въргала и толкова! Всички го знаят, а мен трябваше да ме изясняват... > До тук с шегичките! > И митингите против джендър идеологията и подписката в поддръжка на референдума ще продължат
Проблемът е тежък, тъй като касае живота и здравето - физическо и психическо, на нашите деца. На децата въобще. Проблемът е заплашителен, тъй като е прикрит в лъскавата опаковка на Истанбулската спогодба и следствията, които влече приемането й.
Страшен е!
И ние, като родители, нямаме право на безучастие, изключително, когато резултатите към този момент са видни в Съединени американски щати, Канада и развитите западноевропейски страни, по които ни текат лигите. Страшен е, когато международно известни учени, публицисти, общественици, пренебрегвайки глобите, комфорта, подлагайки фамилиите си на риск, тревожат с гласовете си ефира с думите " Пазете децата! " Ако професор-доктор Йоахим Маац предизвестява, че " В Германия се приготвя най-голямото закононарушение към децата " А то към този момент е реалност - същинското му име е " химическа кастрация ".
Не би трябвало ли да се събудим и разберем, че опазването на децата ни не може да бъде оцветено и не принадлежи на никоя партия. Че то няма нищо общо с нарушаването на правата на порасналите, самоопределили половите си пристрастености хора. > Имаме ли право на информация, не на просташка агитация? > Имаме ли право не ЛГБТ деятели, а ние да решаваме ориста на децата си?
Имаме ли право да желаеме наказателна отговорност за пишман " сексолозите ", които тихомълком се промъкват в учебните заведения и детските градини и сладичко подпитват мъничетата: " Ти несъмнено ли си, че си момченце? " " А ти не искаш ли да си момиченце? "
Какво стана със случая в Перник? Защо незабавно се потули? Ще понесе ли отговорност за перверзното си държание в " образоването " на четвъртокласници деятелката от П.У.Л.С., класната ръководителка и директорката на учебното заведение? Родителите имат право да ги съдят и би трябвало, тъй като в случай че не го създадат - на следващия ден, когато всичко това се узакони, същите тези, ще съдят тях, в случай че момченцето им се оплаче пред някой комисар от Неправителствени организации, че баща му го назовава момче, а пък то се усеща момиче. Справка - Канада, САЩ и други напреднали в отбраната на равноправието на половете (112 засега) страни...
Едно нещо не ми дава покой, едно нещо ме тревожи - бездушието, апатията, неверието, мързела и тъпата, прекомерно лесна операция...
Но знам, че българинът обича децата си и имам вяра, че ще се разтревожи.
А аз и тези - определяни, като ретроградни, изкопаеми, консерви и прътове в " колелата на напредъка ", които знаем истината, ще пишем, ще приказваме, ще крещим, в случай че би трябвало ще ритаме, тъй като сме длъжни. Длъжни сме! Защото става дума за закононарушението на века против децата и човечеството...
Евродепутатите ни също са длъжни да дават отговори
за своето гласоподаване.
Аз, която другояче съм мечтан посетител на малките екрани, когато става въпрос за градинката ми, очевидно съм нежелателен, в случай че споделям истината - такава, каквато я знам, в случай че е политически неточна.
Затова приканвам Елена Йончева, като една от подписалите Конвенцията, като умна жена, като майка, да се отзове на поканата ни, да поговорим в общественото пространство. Да ходатайства за това - без завист, без обвинявания - умерено, с грижа за децата на България.
Искаме думата, която настойчиво ни се отхвърля, в националните медии.
Нека излезем и заявим волята си - не на въвличането на България в непознати войни, не на джендър - идеологията в учебните заведения. Искаме си момченцата и момиченцата, пък дано да ни назовават извратеняци, ретрогради и т.н.
Ще завърша с един печален, стих на ботевградчанина Стамен Панчев - изгубил живота си на фронта:
" Сине мой, вяра моя скъпа,
наслада в грижи, грижа в насладата,
може би финален ден е тоя,
в който те милува твой татко.
Аз отивам, с цел да се не върна,
дълг отечествен зове ме в пердах,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!... " > Да излезем, да покажем, че не сме парадайса, да заявим волята си, като подкрепим Референдумите.
> фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ